ТАРО: Картите и отговорите на Вселенския разум (с цитати от книги) 3

 

 За 6 пентакли

 

Какво ще ми кажеш за 6 пентакли?


Отговор :


" В своята книга "Произход на видовете", Дарвин се задълбочава в сериозни научни, религиозни и социални теми и междувременно живее живот в имение в провинцията, полагайки грижи за здравето си и следвайки строг режим. Той става рано сутрин и отива на разходка, независимо какво е времето навън, придружаван от своята съпруга и се разхожда около имението към гората наблюдавайки бръмбарите и дърветата. След закуска започва да чете. По това време здравето му е сравнително добро и точно тогава е най- плодотворен за работа. Дарвин подрежда пощата, получена същия ден, преглежда писмата от други учени и тези от негови приятели, и след това подхваща своята изследователска дейност"



Какво ще ми кажеш за 6 пентакли обърнати

Отговор:


"В своята книга "Произход на видовете", Дарвин разглежда еволюцията на човек от по- примитивни предци. Но от къде произлизат тези предци? Американският генетик Ребека Кан давам отговор на този въпрос. Чрез изучаването на митохондриите на бременни жени тя открива, че един и същ генетичен материал се предава от майка на дъщеря. Това се оказва полезно при определяне на корените на човечеството. През 1987 Кан събира жени от различни страни, изследва ДНК в техните митохондрии и открива, че всички човешки същества имат един общ предшественик. С други думи, човечеството е роден от една жена, живяла в Африка преди около 290 000 и 140 000 години. Кан нарича тази жена "Митохондричната ЕВА.
Преди Кан да направи това откритие, съществуват 2 теории за произхода на човека. Според първата, хората еволюират  едновременно в различни области на света, което означава, че човечеството има различни предци. Другата теория твърди, че преди хиляди години Хомо сапиенс евалюира в Африка и постепенно се разселва из целия свят. Тази теория е близка до открията на Кан и се приема за достоверна в научния свят."

За 8 чаши

Какво ще ми кажеш за 8 чаши обърнати?


Отговор:

 

„Е, Мег, ще можем да поговорим, нали?

Меган разбра, че няма друг избор. Бе го решила, още когато спомена, че не може да живее повече така. Дев беше прав. Имаше неща, които трябваше да бъдат решени, преди всеки от тях да поеме по своя път. Неща, които бяха премълчавани толкова време. Тя кимна несигурно и го последва.Дев издърпа ръчната спирачка и загаси двигателя. Чуваха звука на плискащите се вълни, а пред тях се протягаха дългите сенки на строителните машини.

— Знам, че обичаш океана — каза той след кратко мълчание. — И си помислих, че ще искаш да се поразходиш. Тази част от брега е заградена заради обекта. Никой няма да ни безпокои.

Тя кимна, без да промълви дума и слезе от колата. После се опита да приглади косата си, разрошена от вятъра.“

 

           

Какво ще ми кажеш за 8 чаши ?


Отговор

„— Мисля, че докато не бях те срещнал, не бях осъзнал колко близо съм до пречупването. — Той вдигна с усилие поглед и срещна нейния. — Не знаех, че съм стигнал до дъното, докато не ме измъкна оттам. Само още нещо, съвсем мъничко, бе достатъчно, за да ме срути…

— Мислиш ли, че аз не съм го знаела? — каза напрегнато Меган. — Мислиш ли, че аз не съм усетила, че в теб нещо е готово да се пречупи? — Тя не искаше да се връща към онова усещане, не искаше да си припомня онази мъка. „

 

„Много по-късно, след като беше сложила Кевин да спи, тя седеше сама в тъмната стая и се опитваше да подреди обърканите си мисли. Към другата й мъка се добави и репликата на Кевин, че е харесал онзи чичко, който му помогнал да сглоби самолетчето. Тя бе изморена от спомени. Не ги искаше, но те напираха и не можеше да ги прогони. Наранена, изплашена, измамена, ядосана — това бе тя. Всичко преминаваше като на лента през съзнанието й, като че се случваше сега. Толкова силно се развълнува, че започна да плаче, въпреки че се бе заклела да не го прави. Ядосано избърса влажните си очи. Протегна ръка и запали лампата на бюрото, защото в тъмнината спомените сякаш бяха по-ярки.“

 За 5 меча

 

 Какво ще ми кажеш за 5 меча?

 

Отговор:

„— Лесно бих могла да си счупя врата.

— Имайте ми малко повече доверие, скъпа — засмя се Рурк. — Не сте толкова тежка. Един мой дъх ще ви изкачи до горе. — Той присви коляно. — Обърнете се с гръб, дайте ми ръце. Поставете крак на бедрото ми, седнете на рамото ми и вече сте изминали половината път до горе. Шана колебливо изпълни нарежданията му и се учуди колко безпроблемно изреждаше всичко. Седнала на раменете му, тя се засмя в утринната тишина.

— Доста ви бива като верен слуга да ми помагате да се измъквам във всеки миг на нужда. Мисля, че все пак трябва да ви държа подръка.Рурк закачливо я ощипа по задника, което изтръгна от Шана приглушен протестен вик. С едната си ръка той сега я пое отдолу, с другата подпря крака й и така я повдигна нагоре, докато тя успя да се хване за перилата. Още един тласък и тя се хвана за лозовите ластари и се прехвърли. Вече щастливо застанала на верандата, тя се наведе през перилата.

— Благодаря ви, сър Дракон — изрече тя тихо.

Рурк се засмя, направи поклон — на вашите услуги, мадам! — и с леката походка, която й напомняше винаги за див хищник, той се отдалечи бавно. Шана гледа след него, докато го изгуби от поглед. Тя се обърна с мъка, замечтани и бляскави бяха очите й. Разкопчавайки вече блузата си, тя влезе в спалнята. И се вкамени, когато от завесите се отдели една сянка.

— Колко сте права, той наистина е дракон! — чу тя един хаплив глас.“

 

 

Какво ще ми кажеш за 5 меча обърнати?


Отговор:

 

„— Това — заговори Гетлие сериозно, без капчица смущение или ирония — е дупка за подслушване. Зад нея е стаичката за прислугата. За един прислужник подслушването е много полезно нещо — усмихна се чак сега той. — Така той научава какво е ядосало господаря, преди още да влезе при него…Шана порозовя от притеснение, искрено се надяваше бурята да е заглушавала с грохота и гръмотевиците си изблиците на нейната страст.Гетлие разбра погледа, който Рурк хвърли към вратата.“

 

 

За 5 жезли 

 Какво ще ми кажеш за 5 жезли?


Отговор:

 „Лондон 1750. Време на крале и пирати. Красива и своенравна дъщеря на богат земевладелец се омъжва тайно в затвора за един осъден на смърт…

Шана — жена с гореща кръв, готова на всичко, за да постигне мечтите си.

Рурк — мъжът способен да даде живота си, за да я притежава.

Спираща дъха вихрушка от драматични сцени на страст и гордост, на интриги и насилие. Но накрая любовта побеждава…“

 

 

Какво ще ми кажеш за 5 жезли обърнати?


Отговор:

„Белите облаци, които се рееха над острова, изглеждаха всички като братя на великолепния такелаж, който, широко издут, движеше невиждан досега огромен кораб към Лос Камелос. Приветстван от облаците и насочван с мощен бриз към пристанището, корабът се плъзгаше леко по диво развълнуваното море, а под високия бушприт на платнохода кристално синята вода се къдреше в бяла пяна. Сред лазурното небе корабът бе като орел в полет, който се рееше на широко разперени, но неподвижни криле.“

За 5 чаши

 

Какво ще ми кажеш за 5 чаши обърнати?


Отговор:

„— Оттук не мърдам, ти ела.

— Там е оран — казва бащата, — как ще седнем?

— Както щеш, аз не мърдам оттук.

Бащата дошъл при сина си, гледа — седи на една буца и срива пръстта край себе си. Започнали да ядат. Когато се нахранили, бащата рекъл:

— Е, ставай, синко, да идем да изорем другата половина на нивата.“

 

 

Какво ще ми кажеш за 5 чаши?


Отговор:


„Отишъл в градината. Дълго се разхождал, сетне се върнал в къщи и се загледал през прозореца. Вижда — един просяк седнал и ръфа краешник хляб. На попа това му се сторило пиршество.

— Господи, нищо не ми трябва на света, по-добре да съм сиромах, но само да се избавя от тази напаст.

Сутринта отишъл в църквата и се замолил:

— Господи, върни ми дъщерята, върни ми парченцето хляб, не ми трябва злато!“

ТАРО: Картите и отговорите на Вселенския разум (с цитати от книги) 2

АСО МЕЧ

 Какво ще ми кажеш за Асо меч право?


Отговор:

„Днес докараха резервните детайли за електронната машина — големи, старателно опаковани сандъци, — отделните органи на Кибера. Това беше голяма радост за всички. Кузовкин ликуваше:

— Защо да монтираме старите? Ще слагаме нови…

Всички работеха задружно, весело и шумно. Наистина това е много удобно — да се заменят отделните сандъци на машинната памет.„Ако можеше да се прави така и за човека…“ — мислех си аз. Защото човек натрупва знания, придобива опит и изведнъж някакъв детайл в неговия сложен, мъдър организъм отказва да работи — и настъпва катастрофа. А ако можеше да се замени този детайл, да се постави нов…Киберът, разбира се, чуваше разговора ни на тази тема.Вечерта го попитах

  — Е, как вървят работите, стари приятелю? Помогнахме ли ти поне мъничко?“

Какво ще ми кажеш за Асо меч обърнато?

Отговор:

„Всички опити да се намери в мозъка участъкът, който управлява паметта, са били досега безуспешни. Защо? Може би в мозъка няма специален орган на паметта или пък нашата памет има съвсем друга природа, различна от паметта на машините например?

Къде се пазят следите от електрическите импулси, които клетките на мозъка получават?

Добре е известно, че нервните клетки за разлика от всички други клетки в нашия организъм са лишени от способността да се размножават. Колкото са били при раждането, толкова остават и при смъртта на човека. Следователно предположението, че запаметяването е раждане на някаква нова клетка отпада.Тогава била изказана теорията за електрическия произход на паметта. Може би мозъкът запомня благодарение установяването на устойчиви кръгови токове между няколко затворени нервни клетки? Нали клетките са свързани помежду си с тънки нишки. От електрическа гледна точка такова предположение е приемливо, още повече че в кората на главния мозък наистина са открити биотокове. Обаче и тази електрическа теория на паметта доста бързо се оказа несъстоятелна: мозъкът консумира по-малко от 30 вата енергия. Как може да бъде приета теорията за електрическата памет при такава скромна мощност? И освен това как да се обясни поразителната устойчивост на паметта?

Човек се намирал в състояние на клинична смърт. Сърцето не биело, в мозъка липсвали електрически импулси. И въпреки това след възвръщането си към живот той си спомнял всичко, което е помнел и преди смъртта.Друг пример. Човек има силен епилептичен припадък и мозъкът му е разтърсван от изключително силни хаотични електрически импулси. Те като че ли ще разрушат устойчивите кръгови токове на паметта. Но след припадъка мозъкът функционира съвсем нормално. Значи и тази теория трябва да бъде отхвърлена.

С развитието на генетиката се появи съвсем нова, химична теория за паметта.“

3 МЕЧА

 



 
Какво ще ми кажеш за 3 меча прави?



Отговор:

„Нападението. Ясно. Искаш да му дадеш материал за размисъл, нали?

 — Не ме интересува какво си мисли. Боря се живота си — заяви категорично Теса.

Когато Били си тръгна, Теса внимателно обиколи апартамента и се увери, че всичко е заключено, ала дори и тогава се чувстваше уязвима и ранима, сякаш любопитни погледи надничаха и през стените. Хрумна й ужасна мисъл — ами ако подслушваха апартамента? Започна бясно да се оглежда, преди здравия разум да я успокои, че едва ли в нейния случай ще прибегне до подобни мерки. Насили се да вземе душ и да се приготви за сън, но когато влезе в спалнята спря на място, загледана в леглото. В никакъв случай не можеше да спи в това легло. Брет бе спал там нея, бе й разкрил огнената интимност на любовта, бе прекарала нощта в обятията му — и всичко това се оказаха лъжи. Любовта, в която бе така сигурна, се оказа мираж, измамен образ, създаден, за да спечели доверието й. В прегръдките му нямаше сигурност, а само лъжи.Разтреперана, грабна едно допълнително одеяло, върна се в дневната и се сви на дивана като предната нощ. Лежеше в тъмнината, вперила широки, празни очи в нищото, и се чудеше кога ли ще почувства първия изблик на гняв. Защо не можеше да се ядоса? С гнева щеше да дойде силата, сила, от която се нуждаеше, а единственото чувство, което изпитваше, бе кухата болка от предателството, болка, твърде дълбока дори и за сълзи. Бе плакала веднъж, онази сутрин под душа, ала сякаш се бе случило с друг човек и то много отдавна. Тогава, макар да знаеше, че Брет е замесен в арестуването й, му бе намерила оправдание. Бе я заболяло, но си мислеше, че и него го боли, че е бил изправен пред наистина убедителни доказателства и е бил принуден да предприеме действия срещу нея. Несъзнателно му бе простила, защото го обичаше толкова много. Онази сутрин все още бе способна да се надява.

Сега й предстоеше единствено черната върволица на годините.“

Какво ще ми кажеш за 3 меча обърнати?

Отговор:

„Евън пак позвъни в стаята на Брет и отново никой не отговори. Намръщен, остави слушалката на място. Не бе характерно за Брет да изчезва, когато имаше работа за вършене, или да не съобщава къде може да бъде намерен. Брет не бе с лесен характер, но когато ставаше въпрос за служебни задължения, можеше напълно да се разчита на него. Евън не помнеше друг път Брет да е отсъствал, когато имаше належаща работа.

Е, нямаше смисъл да се тревожи. Брет можеш сам да се грижи за себе си, а и го чакаше работа. Евън отново започна да преглежда разпечатките, като напрягаше очи заради лошия печат. Трябва да се смени лентата на принтера, което допълнително усложняваше задачата. Все още го преследваше чувството, че нещо му убягва, нещо толкова явно, което от самото начало трябваше да забележи. Една от тези сметки бе фалшива, нямаше как иначе. Проверяваше ги часове наред, досега всяка бе законна и системно ги отхвърляше от списъка си. Би трябвало да става по-лесно, като с последните останали парченца от мозайка, ала не бе така. Всичко изглеждаше наред, въпреки това не можеше да се отърси от чувството, че има нещо нередно, само да можеше да го открие.

По дяволите! Листът заплува пред очите му и той ги присви, за да фокусира погледа си. Щеше да ослепее, преди да му види края.

Телефонът до лакътя му звънна и той го грабна. 

— Евън Брейди.“