АСО МЕЧ
Какво ще ми кажеш за Асо меч право?
Отговор:
„Днес докараха резервните детайли за електронната машина — големи,
старателно опаковани сандъци, — отделните органи на Кибера. Това беше
голяма радост за всички.
Кузовкин ликуваше:
— Защо да монтираме старите? Ще слагаме нови…
Всички работеха задружно, весело и шумно. Наистина това е много удобно —
да се заменят отделните сандъци на машинната памет.„Ако можеше да се прави така и за човека…“ — мислех си аз. Защото човек
натрупва знания, придобива опит и изведнъж някакъв детайл в неговия
сложен, мъдър организъм
отказва да работи — и настъпва катастрофа. А ако можеше да се замени
този детайл, да се постави нов…Киберът, разбира се, чуваше разговора ни на тази тема.Вечерта го попитах
— Е, как вървят работите, стари приятелю? Помогнахме ли ти поне мъничко?“
Какво ще ми кажеш за Асо меч обърнато?
Отговор:
„Всички
опити да се намери в мозъка участъкът, който управлява паметта, са били
досега безуспешни. Защо? Може би в мозъка няма специален орган на
паметта или пък нашата памет
има съвсем друга природа, различна от паметта на машините например?
Къде се пазят следите от електрическите импулси, които клетките на мозъка получават?
Добре е известно, че нервните клетки за разлика от всички други клетки в
нашия организъм са лишени от способността да се размножават. Колкото са
били при раждането,
толкова остават и при смъртта на човека. Следователно предположението,
че запаметяването е раждане на някаква нова клетка отпада.Тогава била изказана теорията за електрическия произход на паметта.
Може би мозъкът запомня благодарение установяването на устойчиви кръгови
токове между няколко
затворени нервни клетки? Нали клетките са свързани помежду си с тънки
нишки. От електрическа гледна точка такова предположение е приемливо,
още повече че в кората на главния мозък наистина са открити биотокове.
Обаче и тази електрическа теория на паметта доста
бързо се оказа несъстоятелна: мозъкът консумира по-малко от 30 вата
енергия. Как може да бъде приета теорията за електрическата памет при
такава скромна мощност? И освен това как да се обясни поразителната
устойчивост на паметта?
Човек
се намирал в състояние на клинична смърт. Сърцето не биело, в мозъка
липсвали електрически импулси. И въпреки това след възвръщането си към
живот той си спомнял всичко,
което е помнел и преди смъртта.Друг
пример. Човек има силен епилептичен припадък и мозъкът му е разтърсван
от изключително силни хаотични електрически импулси. Те като че ли ще
разрушат устойчивите кръгови
токове на паметта. Но след припадъка мозъкът функционира съвсем
нормално. Значи и тази теория трябва да бъде отхвърлена.
С развитието на генетиката се появи съвсем нова, химична теория за паметта.“
3 МЕЧА
Какво ще ми кажеш за 3 меча прави?
Отговор:
„Нападението. Ясно. Искаш да му дадеш материал за размисъл, нали?
— Не ме интересува какво си мисли. Боря се живота си — заяви категорично Теса.
Когато
Били си тръгна, Теса внимателно обиколи апартамента и се увери, че
всичко е заключено, ала дори и тогава се чувстваше уязвима и ранима,
сякаш любопитни погледи надничаха
и през стените. Хрумна й ужасна мисъл — ами ако подслушваха
апартамента? Започна бясно да се оглежда, преди здравия разум да я
успокои, че едва ли в нейния случай ще прибегне до подобни мерки. Насили
се да вземе душ и да се приготви за сън, но когато влезе
в спалнята спря на място, загледана в леглото. В никакъв случай не
можеше да спи в това легло. Брет бе спал там нея, бе й разкрил огнената
интимност на любовта, бе прекарала нощта в обятията му — и всичко това
се оказаха лъжи. Любовта, в която бе така сигурна,
се оказа мираж, измамен образ, създаден, за да спечели доверието й. В
прегръдките му нямаше сигурност, а само лъжи.Разтреперана,
грабна едно допълнително одеяло, върна се в дневната и се сви на дивана
като предната нощ. Лежеше в тъмнината, вперила широки, празни очи в
нищото, и се чудеше
кога ли ще почувства първия изблик на гняв. Защо не можеше да се ядоса?
С гнева щеше да дойде силата, сила, от която се нуждаеше, а
единственото чувство, което изпитваше, бе кухата болка от
предателството, болка, твърде дълбока дори и за сълзи. Бе плакала
веднъж, онази сутрин под душа, ала сякаш се бе случило с друг човек и
то много отдавна. Тогава, макар да знаеше, че Брет е замесен в
арестуването й, му бе намерила оправдание. Бе я заболяло, но си мислеше,
че и него го боли, че е бил изправен пред наистина
убедителни доказателства и е бил принуден да предприеме действия срещу
нея. Несъзнателно му бе простила, защото го обичаше толкова много. Онази
сутрин все още бе способна да се надява.
Сега й предстоеше единствено черната върволица на годините.“
Какво ще ми кажеш за 3 меча обърнати?
Отговор:
„Евън пак позвъни в стаята на Брет и отново никой не отговори. Намръщен, остави слушалката на място. Не бе характерно за Брет да изчезва, когато имаше работа за вършене, или да не съобщава къде може да бъде намерен. Брет не бе с лесен характер, но когато ставаше въпрос за служебни задължения, можеше напълно да се разчита на него. Евън не помнеше друг път Брет да е отсъствал, когато имаше належаща работа.
Е,
нямаше смисъл да се тревожи. Брет можеш сам да се грижи за себе си, а и
го чакаше работа. Евън отново започна да преглежда разпечатките, като
напрягаше очи заради лошия
печат. Трябва да се смени лентата на принтера, което допълнително
усложняваше задачата. Все още го преследваше чувството, че нещо му
убягва, нещо толкова явно, което от самото начало трябваше да забележи.
Една от тези сметки бе фалшива, нямаше как иначе. Проверяваше
ги часове наред, досега всяка бе законна и системно ги отхвърляше от
списъка си. Би трябвало да става по-лесно, като с последните останали
парченца от мозайка, ала не бе така. Всичко изглеждаше наред, въпреки
това не можеше да се отърси от чувството, че има
нещо нередно, само да можеше да го открие.
По дяволите! Листът заплува пред очите му и той ги присви, за да фокусира погледа си. Щеше да ослепее, преди да му види края.
Телефонът до лакътя му звънна и той го грабна.
— Евън Брейди.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар