ТАРО: Картите и отговорите на Вселенския разум (с цитати от книги) 8

 

Кралица меч

"И реката й казала

 — Ти ме наричаш мътна, а девойката каза, че съм сладка…

Кучетата и конете й отвърнали: — Ти хвърляш кокали на конете, а сено даваш на кучетата… Ние умирахме от глад, а девойката ни нахрани…

 Хората пък казали така:

 — Ти никога, никога не си ни пожелавала спорна работа! А добрата девойка ни пожела щастие… Как да не я пуснем?"

Кралица меч о.

"Много обещали на вдовицата, много й дали веднага на ръка и казали:

 — Девойката, от която се е отскубнал този косъм, има брат. И девойката, и брат й са наши врагове. Измисли каквато щеш хитрост, извърши каквото щеш коварство, но погуби този момък. А когато погубиш него — с девойката лесно ще се справим… И знай: ние няма да забравим услугата ти!"

  

Рицар пентакли 

  "— Е, сега вашият спор е решен. Муса за „хоп“ и „въх“ получи „дзън“ и „зън“. А Иса за работата ще си получи всички тези пари. Те са спечелени от него."

Рицар пентакли о.

"— Искам да кажа, не бързаме за никъде, нали? Тук си до неделя.

— Точно така. — Изведнъж Клеър се почувства изцедена, но с подходящата доза ентусиазъм успя да изрече: — С нетърпение очаквам да се запозная с децата ти. "

и още:

"Отишъл Малик-Мамед на зелената ливада, убил сивата яребица, голяма колкото магаре, разрязал я, извадил от нея яйцето и тъкмо да го счупи в един камък, гледа: към него се носи змеят Ашдага, като трещи и дими по пътя.

Малик-Мамед не се смутил — хвърлил яйцето. То се счупило и змеят паднал мъртъв на земята. Отишъл тогава щастливият Малик-Мамед с прекрасната дъщеря на шаха на невидимите при баща си и се оженил за нея, а тридесет и деветте му братя се оженили за тридесет и деветте дъщери на оня старец.За четиридесетата се ожених аз. От нея чух всичко това и ви го разказах."

 

Дама пентакли

  "— Последното нещо, от което тя има нужда, е още едно пътуване заради вината си.

Джери определено се съгласи и с това. Не беше ли получила и тя достатъчна доза от същото усещане от собствената си майка, докато растеше? Да не споменаваме и Църквата, която пък имаше хилядолетния си опит.

— Мислиш ли, че отново ще получа вести от нея?

— Трудно е да се каже, но мисля, че да."

Дама пентакли о.

"Клеър изведнъж си представи Мат и себе си на лодка в открито море и за момент почти усети как подът под краката й нежно се полюшва — илюзия, подкрепяна от факта, че не си бе направила труда да запали лампите. Навън се здрачаваше, а призракът на луната се носеше на сал от облаци над хълмовете в далечината."

 

Дама жезли

"Финч отлично знаеше, че не му е отговаряла.

— Не вярвам светът да е спрял да се върти около него.

Финч я стрелна леко засегната:

 — Ей, просто питах!

 — Извинявай. Май съм станала докачлива."

Дама жезли о.

"— Кой знае? Трябва да обещая на първородното си дете просто да се измъкна за един ден. Може да мине известно време, преди да успея да се отскубна за цял уикенд, но ще опитам."

 

Дама чаши  

"— За какво говориш?

— За детето ни.

— С нашата ДНК? Щеше да е генийче. — Той се ухили. Тя поклати глава и стисна устни, за да не се засмее, защото само щеше да го окуражи."

Дама чаши о.

"Все още бяха с престилки и Кити смесваше продуктите за сладките с овесени ядки и орехи, за да ги замразят, а Клеър топеше шоколад за дяволската торта, когато влезе Мейвис, последвана от Джери и децата. Без да каже и дума, Мейвис остави покупките на плота и привлече Кити в мечешка прегръдка."

 

 Паж меч   

"Фройлайн Шрьодер енергично кима с глава, поглъщайки с огромна наслада всяка дума.

— Предполагам, че някои от тези директори са били ужасно нахални, (Вземете си още наденица, фройлайн Меир.)

— (Благодаря, фройлайн Шрьодер, само хапчица.) а, някои… няма да повярвате! Аз обаче винаги умеех да се пазя. Дори когато бях още съвсем момиченце… Мускулите на голите й, пълни ръце потрепват непривлекателно. Брадичката й е вирната напред."

Паж меч о.

"— О, мили Кристофър, как можеш да бъдеш такъв лъжец! Та то си беше абсолютно ясно, че ти

си измислил всичко! Ама как се отърва от Фриц — той имаше много ядосан вид! Клаус и аз за малко не умряхме от смях."

 

Паж чаши 

"— Добре… имаш ли нещо против да дойда аз при тебе?

— Защо?

— Мили — гласът на Сали звучеше съвсем отчаяно — не бих могла да ти обясня по телефона… Става дума за нещо много сериозно."

Паж чаши о.

"Сали сви рамене, нетърпеливо и с безразличие. Забелязах, че през целия ни разговор тя избягваше погледа ми. Последва дълго мълчание. Чувствувах се объркан и малко смутен. Питах се кога ще бъде удобно да се извиня и да си отида."

 

Паж пентакли 

"Лотар не каза нищо. Разбирах го и се чувствувах неловко. Но фрау Новак беше решила твърдо да го хвали:

— В кои дни от седмицата ходиш на училище, Лотар?

— В понеделник и в четвъртък. — Той продължи да се храни бавно, упорито, без да погледне майка си. След малко, вероятно за да ми покаже, че няма лоши чувства към мене, добави: — От осем до десет и половина. — Веднага след като се нахрани, той се изправи, безмълвно се ръкува с мене и като направи същия лек поклон, си взе каскета и излезе."

Паж пентакли о.

"— Да знаете с какво нетърпение очаквахме днешния ден — ми каза Ерна, — за да видим истински жив мъж!

Фрау Новак се закиска.

— Ерика беше такова невинно момиче, преди да дойде тук… Нищо не знаеше, нали така, Ерика?

Ерика се засмя сподавено.

 — Достатъчно научих оттогава…

— Да, и аз мисля така! Ще повярвате ли, хер Кристоф — нейната леля й изпрати този малък манекен-кукла за Коледа и сега тя си ляга с него всяка вечер, защото казва, че трябва да има мъж в леглото си!

 Ерика се засмя, без да се стеснява.

 — Все пак това е по-добре, отколкото нищо, нали така?

Тя намигна на Ото, който завъртя очи, правейки се на шокиран."

 

3 жезли  

 "Диалогът ми с него е само в моето съзнание. Не за първи път. От доста години насам. Диалозите ми с него са се провеждали единствено в моето съзнание, както и диалозите ми с „принцесите“. Та нали досега на повърхността се стрелваха във въздуха само кратките отсечени „да“, „не“, „добре“, „достатъчно“, „докога?“, „точно ти ли ще ни учиш“ и още „Утре имам тежък ден“ от Фред, а от тях трите „Не разбра ли, че отдавна решаваме сами за себе си и не ти даваме отчет?“. Не че някога са го давали, не-е-е!"

3 жезли о.

"Въздъхвам. Облягам се на ръката му, коленете ми са омекнали… Той ме държи здраво, не изглежда уплашен, изглежда решен на действие. Но на какво?"

 

7 пентакли

" Пием кафето, без да разговаряме. Малката ми пътническа чанта лежи кротко до масата. През прозореца виждам градинаря, които монтира поливната машина и изведнъж във водните капки се разчупва в дъги ранното слънце.

— Да тръгваме! — предлага Кристофър и се изправя.

Не съм допила кафето си, но също ставам. Минаваме през вътрешността на къщата към гаража. Докато излизаме от градината, Кристофър настоява да се свия на седалката. Изпълнявам. Виждам как махва с ръка на градинаря. Тъкмо да се изправя и ръката му ме притиска надолу. Разтревожена, улавям шума от кола, с която се разминаваме."

7 пентакли о.

"— Не бързай с отговора, а прецени заради собствената си безопасност. Познавам хора като него. Където и да се скриеш, ще те намерят и…

 — Не! — казвам отново.

 — Да! Повярвай ми. Аз трябва да зная на достатъчно безопасно място ли си тук. Според мен не. За ден-два — да, не за повече. Повярвай ми!"

  

Използвани са цитати от "Кабаре" и "Кавказки народни приказки"