Рицар чаши
"Лили се усмихва — благодарна, доволна, щастлива сега от тази зала, която продължава да скандира „Лили, Лили!“
Рицар чаши о.
"Илиана казва, че чак сега разбира колко по-страшно е да гледаш, отколкото да играеш. През цялото време наистина трепери, радва се на всяко силно изпълнение, скача и вика от възторг, когато някоя от нашите е приключила и публиката бурно я аплодира. Окуражава и дава тихичко съвети през цялото време: „Дръж…“, „Чудесно…“, „Точно така…“, „Браво, Ани, страхотна си…“,"
Жажда за върхове, Рангелова- Робева
Умереност
"Горещината тук, горе, беше още по-голяма, но пред павилиона за цигари имаше опашка и двамата застанаха зад последния клиент. Беше младо момиче със заоблени голи рамене и дълга къдрава коса, небрежно вдигната с пъстра шнола. И Мара имаше дълга коса, но нейната беше права и с цвят на узряло жито. Делян обичаше да зарови пръсти и лице в нея и да вдишва аромата й…"
Умереност о.
"Мара с усмивка връчи куклата Барби на най-милата си приятелка.На времето Диана и Коци се бяха оженили първи от всички нейни съученици от бившия 11а клас на езиковата гимназия. Три години по-късно се появи дъщеря им Милена, „първото от второто поколение сладури“, както казваше баща й. „Сякаш Дидка вчера тичаше бременна по изпити! Мама е права, че чуждите деца бързо растат!“"
Петя Божилова "Жега в Мадрид"
2 жезли
"—
Един ден, бях вече студент — продължи той, сякаш не беше чул думите му —
гледах по телевизията документален филм за живота и творчеството на
Гауди. Срещата с вашия „Луд каталунец“ беше за мен като… Не мога да
намеря точната дума. Но тя е без значение! Важното е друго: че в този
ден аз разбрах три неща за себе си! Първо, че вече не мога да мразя и
второ — че не трябва да ставам архитект… Напуснах висшия институт по
архитектура, започнах да работя като келнер, за да мога да се издържам
сам и се записах да следвам задочно във факултета по агрономия."
2 жезли o.
"Д-р Белоусов ги заплаши, че ако се доближат до вас, ще ги хвърли от прозореца!
— Няма да може — усмихна се детето. — Закован е заради климатичната инсталация."
6 чаши
"— Драги монсеньор Робер — отвърна кротко Толомей, — когато водехте делото с вашата леля Мао за наследието на графството Артоа, аз платих разноските. Вие загубихте делото.
— Но го загубих заради подлостта и, това добре знаете — извика д’Артоа. — Загубих го поради сплетните на тая кучка Мао… да пукне дано! Дадоха й Артоа, за да може чрез дъщеря й графството Франш да остане пак на короната. "
6 чаши o.
"— „Още и господата Готие и Филип д’Оне, прегрешили срещу честта и престъпили феодалния закон, извършвайки прелюбодеяние с лица, облечени в кралско величие, ще бъдат въртени на колело, живи одрани, кастрирани, обезглавени и обесени на публична бесилка в Понтоаз сутринта, следваща днешния ден."
Попитах и друга книга- Желан годеник- Д. Макомбър
6 чаши
"— О, няма проблем — отвърна тя през смях. — Съдията Уебстър ми е чичо.
— И вие може би сте любимата му племенница?
— Естествено.
— В такъв случай мога ли да се спася от процеса, като ви поканя на вечеря?
Стана толкова лесно, че на Кейт чак не й се вярваше!
— Поласкана съм — отвърна тя."
6 чаши o.
"— Трябва да ти кажа нещо по въпроса за гастронома. — Гласът му бе овладян, въпреки че тя долови в него стоманени нотки. Инцидентът го бе възмутил не по-малко от нея. В мига, в който успя да потуши собствения си гняв, тя осъзна колко ядосан е бил той."
Паж жезли
"— Малко си закъснял, а?
— Увлече ме книгата — отвърна Достопочтения, без да вдигне поглед.
— Току-що ми се обади моят човек в Хонконг.
— Хм — хм — покашля се Достопочтения, продължавайки да чете.
— Един мъж на име Хатчър пристига утре със сутрешния самолет."
Паж жезли о.
— Нямах намерение да те шокирам — каза му тя.
Хатчър бързо възвърна самообладанието си. Тогава започна да се смее.
-- Остава и да ти повярвам — каза той през смях.
— И да не вярваш, това е истината — отвърна му тя.
4 пентакли
" Робер д’Артоа настойчиво търсеше погледа на Изабел, но тя със същата упоритост отбягваше очите му. Не искаше с никакъв знак да покаже на своя братовчед-исполин, с когото бяха преследвали грешни страсти у другите, че е склонна към същите изкушения. Приемаше съучастие само в правосъдието.
„Не ми е съдено на мене любов — си казваше тя. — Трябва да се примиря с това.“
4 пентакли о.
„Колко е хубава! — помисли Гучио. — И не е престанала да ме обича.“ Тогава пукнатините на стените изчезнаха и кулите на замъка възвърнаха някогашните си размери.Но Мари вече викаше към вътрешността на къщата.
— Мамо! Месир Гучио дойде! Госпожа Елиабел посрещна сърдечно младия човек, целуна го по двете бузи и го притисна към могъщата си гръд. Образът на Гучио често бе изпълвал нощите й. Улови го за ръка, накара го да седне, поръча да му донесат ябълково вино и баница.
Гучио се зарадва на посрещането и обясни идването си, така както си беше наумил. Пристигнал в Нофл, за да постави в ред кантората, която била лошо ръководена. Чиновниците не прибирали навреме вземанията…"
10 меча
"Да, съуправителят знаеше, че упражняването на властта задължава към недостойни съглашения. Но беше смазан сега, като видя резултата в собственото си семейство. Човек, който приема да продаде съвестта си срещу една митра, е способен и да открадне, и да предателствува. Тоя човек беше брат му — там е цялата работа…"
10 меча о.
"Новината изпревари странното шествие и крайбрежното население се стичаше, за да види великата повалена статуя. Селяните сваляха шапки, както при молебен в нивята. Във всяко село стрелците отиваха да търсят мангали с жарава, които поставяха в лодката, за да затоплят въздуха около краля. Отгоре беше надвиснало еднообразно сиво небе, натежало от снежни облаци."
"— Коци не издържа повече тук! Да бъде момче за всичко, а идеите му…
— Да бъдат присвоявани от безидейни глави! Но защо, защо не си ми казала нищо досега?
— Ти беше толкова заета покрай проблемите на Делян и болестта на Роско! Не исках да те притеснявам и аз!"
10 жезли о.
"— Че тука баби има ли? — засмя се младежът. — Възрастни госпожи — да, но баби!
— Те това искам да й покажа на моята Живка! Как къде по-стари от нас, па се пременят в неделя, па се хванат за ръчички, па излезнат на разходка, па поседнат някъде да хапнат… Хем те си земат тяхното от живота, хем на младите не се пречкат из краката!"
7 чаши
"Гласът на Ервин се изля през отворената врата на балкона и се понесе над събудената уличка.
.........mi amor es сото un rayo,
un rayr, que me esta ciegando.
… Mi amor es como una flor
Una flor, que se esta marchitando…
Mi amor es como un vicio
Y no se como dejarlo!"
7 чаши о.
"— Извинявай! — наруши мълчанието Илия. — И днес си го излях на теб. Както винаги
— Че къде другаде да го излееш! — врътна тя глава. — Мен за Елена ме заболя, затова и аз…"
Луна
"Първият случай, който му бил известен — на един шахматист. Не бил много сигурен какво може да е, но бил готов да направи операция. Представителят на дружеството не се решил да я остави на операция, преди да ме попита. Какво мога аз да зная? Едното светило не било виждало такъв случай, другото виждало за втори път и е готово да прави операция. На шахматиста правил ли е? — питам. Не попитали. Все едно, вижда ми се съвсем ненадеждно това, че някой е готов да прави операция, дори когато не е наясно какъв е случаят."
Луна o.
"Толкова нежност, толкова топлота и загриженост, и съчувствие и в думите, и в очите на този голям спортист, който тогава много трудно се движеше, но беше дошъл да види гимнастичките."
Справедливост
"Сега в тези срещи с българската публика ни се случи да участвуваме в един концерт с Детския радиохор. Преди да започне програмата, ме вика диригентът Христо Недялков. Децата искали да ме видят за малко. Отивам в репетиционната зала и още с влизането радиохорът става и изпълнява „Многое лета“. Имала съм много вълнуващи срещи. Тази няма да забравя. Тези чисти, кристални детски гласчета, и очите на малките хористи, и тази топла вълна, която ме залива от тяхното „Многое лета“. Не мога нищо да кажа. Успявам все пак да повторя няколко пъти „Благодаря“…"
Справедливост o.
"Едва ли когато поемах подготовката й, съм си представяла, че това ще бъде републиканската шампионка за 1985 година, че ще победи в един ден Игнатова и Георгиева. Да и е честито.
Поздравявам Филипова с голямата й радост. На другия ден момичето играе още по-силно, още по-пълно и успява все пак да накара двете да видят, че победата й от вчерашния ден не е някаква нещастна случайност. Само загубата им е нещастна закономерност.
Старая се да не коментирам случая. Държа внимателно да разгледат видеозаписите от републиканското първенство. Предстои ни един лагер в Кюстендил, за който всички след това твърдят, че е бил най-тежкнят лагер в цялата история на нашия отбор. Твърдят го, докато идва ред на варненския. Тогава казват, че това вече е наистина прекалено, над човешките възможности и прочее."
8 меча
"Ръцете му я държаха толкова здраво, че дори да искаше, не би могла да му избяга. Доколкото можеше да се прецени от погледите на околните двойки, двамата бързо се превърнаха в основна атракция на заведението."
8 меча o.
"Той леко се намръщи.
— Тази кънтри музика не ми допада, но ако искаш, бих опитал.
Дансингът беше претъпкан. Из въздуха се носеше цигарен дим и добро настроение. Оркестърът засвири жизнерадостна мелодия и двамата с Ерик се присъединиха към танцуващите двойки."
9 пентакли
" — Защо? — изсумтя Перла. — Защото сега празнуват с Червен нефрит в стаята й! Никой тук няма да пилее съчувствие за губещ.
— Но ти не си губеща, сестро Перла, ти продължаваш да си най-престижната куртизанка в Шанхай! — развиках се отново аз."
9 пентакли о.
"Младата монахиня ме изгледа с любопитство.
— Миналата нощ игуменката Великолепна добрина ни каза, че по време на церемонията е съзряла необикновени видения, затова трябва незабавно да се оттегли в планината да медитира. Не можем да разкрием на никого къде отиде. Сподели, че ще се върне чак след като получи просветление. _Шъфу_ Вечна чистота ще поеме ръководството на манастира, докато тя се прибере."
Минмей Ип, "Павилион "Прасковен цвят"
7 мечa
"Заставих ръцете си да спрат да треперят и се присъединих към Тън Сюн в разговор „вятър и луна“ безсмислен и упадъчен. Дори оставих пазача, който седеше до мен, „случайно“ да докосне с длан гръдта ми, докато се опитваше да се протегне за най-голямото парче тлъсто свинско. След още упадъчни разговори аз позабавлявах двамината с пеене и игра с пръсти."
7 меча о.
"Бях изумена и от промяната във външността й от онази вечер преди десет години, когато се бе качила на влака. Очите й, тогава бляскави, сега бяха две прашни мъниста. Страните й бяха хлътнали, а челото й набръчкано. Като на останалите монахини скалпът й бе прорязан от дванайсет белега."
Снегът се топи.
Планините са в облаци.
Крясък на гарван."
Кьотай
Слънце о.
"Огромна мравка
пълзи по рогозката.
Каква жега!"
Широ
Жрица
"Дъждовен ден.
Някой мина край портата —
дъх на перуники."
Шинтоку
И още :
"За мое учудване мама издърпа бяла носна кърпа изпод ръкава на жакета ми. Нямах представа, че я е скрила там. Тя се усмихна палаво и размаха плата."
Жрица о.
"Защо се чувствам остарял
през тази есен?
Годините — птици към облаците."
Башо
И още:
"— Сега обаче съм гладна. Първо трябва да хапна, иначе няма да имам достатъчно енергия да ви разкажа и за обичта на големия господар Фун, и за моята истинска любов."
